Игри

Информация за страница Гъбене

      Габровската община приютява много села и едно от тях е Гъбене, което отстои на 17 км от областния град. От другия – Севлиево – го дели дистанция от 16 км, тоест разстоянието е почти еднакво. Борското и Смиловци се водят част от селото и негови махали, въпреки че са разположени в близост и изглежда така, сякаш са отделни населени места. Известната река Росица не тече пряко през селото, но все  пак нейните води са свързани с него посредством един от десните притоци, наречен Липа. В голямата си част местното население се издържа благодарение на селското стопанство. Сред отглежданите култури са сливи, картофи и зърнени храни, но зеленчуците не са представени единствено от картофите. Не на последно място, залага се и на отглеждането на домашни животни, които също са източник на прехрана и помощници при селскостопанската работа. Машиностроенето е добре представено на селската територия още от далечната 1967-ма година, когато е построен завод Металик Бисисипи АД.

      Изработването на отливки от стомана по метода на прецизното леене е специфичният занаят, с който е прочут завода в Гъбене. Той се състои от леене на модели от восък, които са разтопени. Също така се залага на отливки от чугун и стомана във форми от пясък. А има  и отливане на метала алуминий, но там е необходимо високо налягане. Впоследствие алуминиевите отливки намират приложение в автомобилната и текстилна промишлености. Не бива да забравяме в тази връзка и промишлеността по отбраната, а още и резервните части за всички машини от областта на селското стопанство. Богатата история на селото е свързана преди всичко с възрожденското просвещение и културните, църковни и освободителни борби на българския народ. Църквата Света Троица е построена някъде през 1810-та година и до днес е един от най-старите и запазили се храмове. Скотовъдството и земеделието са основни поминъци на хората от тази епоха, за което свидетелстват османски документи. През 1872-ра година, когато данъкът десятък е в сила, населението плаща 40 оки тютюн на властите. Не е трудно да се изчисли, че е произведено количество 400 оки, а от гледна точка на броя на сградите, знаем колко са били в навечерието на Априлското въстание.

       1 200 постройки наброяват всички сгради в Гъбене, а 120 от къщите са български. Хамбарите и плевните също трябва да се причислят към сградите, а също така и двете църкви. Въстаническата борба не подминава селото, което точно в неговия разгар решава да даде отпор на властта и в резултат на това е частично опожарено. Колю Стоев, Смил и Мично Ханчеви, както и Симеон Петров са сред гъбенските опълченци, попаднали под арест. После те всички биват откарани в Севлиево в периода 9-10-ти май 1876-та година. 79 къщи и два дюкяна в селото стават жертва на опожаряване, ако може да се има доверие на Кралското външно министерство във Виена и на неговите книжа. 18 мъже и две жени са сред убитите от турците, а броят на загиналите деца е неизвестен. Руси Ганчев е единственото известно име на убитите граждани, а са разграбени общо 270 къщи и 442 семейства.

eXTReMe Tracker